Карл Роджърс е една от най-влиятелните личности в историята на психологията и психотерапията. Той е сред лидерите на движението за хуманистична психология, което в средата на миналия век смело се обявява за „трета сила в психологията“ наред с психоанализата и бихейвиоризма.
Роджърс дръзва да се противопостави на тези два непререкаеми авторитета. Той предизвиква революция в психотерапията, създавайки нов модел без диагнози, без анализи и интерпретации, без експертни съвети и предписания.
Вместо това в „личностно-центрирания подход“ на Карл Роджърс се разчита на мъдростта на човешкия организъм и на неограничения вътрешен потенциал за справяне и израстване, присъщи на всеки.
Този потенциал може да бъде реализиран винаги когато съществува подходящ психологичен климат, включващ искреност, безусловно приемане и емпатия, смята Карл Роджърс.
„Когато създаваме психологичен климат, позволяващ на човек да бъде – независимо дали е клиент, студент, работник или участник в група, – ние не го въвличаме в някаква авантюра.
Ние го приобщаваме към нещо, с което е пронизана цялата жива природа – тенденцията да бъдеш повече от това, което си в момента, в по-голяма степен да станеш такъв, какъвто би могъл да станеш. Вярвам, че така сме в съзвучие с мощната съзидателна тенденция, създала нашата вселена – от малката снежинка до огромната галактика, от нисшата амеба до най-чувствителните и надарени индивиди.
Ние се докосваме до нашата способност да трансцендентираме себе си, да откриваме нови и по-духовни направления в човешката еволюция. Така мога да формулирам философската база на личностно центрирания подход. Тя обяснява моето очарование от жизнеутвърждаващия начин да бъдеш.“