Диабетът е хронично метаболитно заболяване, което се характеризира с повишени стойности на кръвната захар (глюкоза) в резултат на абсолютен (недостатъчно производство на инсулин от задстомашната жлеза) или релативен дефицит на инсулин (намалена чувствителност на периферните тъкани към инсулина).
В световен мащаб са регистрирани 347 милиона души (2013) с установен диабет, а по данни на СЗО до 2030 г. 552 милиона хора ще боледуват от това заболяване. Ежегодно се диагностицират 2 милиона нови случая, а от усложнения умират 4 милиона. Говори се за „диабетна епидемия“. СЗО определя диабета като седмата водеща причина за смърт.
Съотношението на диагностицирани към недиагностицирани пациенти с диабет по епидемиологични данни е 1:20. Честотата на диабета в индустриалния свят варира между 2 и 12%. Статистическите данни за САЩ за 2011 г. сочат, че 26 милиона американци страдат от диабет, а 79 милиона са с преддиабет. Цената за тяхното лечение е 245 билиона $.
Във Великобритания броят на диабетно болните е 2,6 милиона (2012).
За България честотата е 8,3% (2010) – 520 000 души. Според българската асоциация „Диабет“ по честота на захарен диабет България заема шесто място в световен мащаб, като за последните десет години тя е нараснала четири пъти (по данни на „Ново-Нордиск“).
За последните двайсет години честотата на детския диабет се е увеличила двойно (от 6,2/100 000 на 12,0/100 000 детско население). Структурното разпределение на захарния диабет в България е следното: 90% от диабетиците са със ЗД тип 2, като 80% от тях имат хипертонична болест, а 70% са с хиперлипопротеинемия. Според данните от първия доклад за паневропейско изчисляване на Euro Consumer Diabetes Index (ECDI) за 2008 година България е на последно място (29-то) по качество на диабетни грижи. Налице е голяма недиагностицирана или лошо лекувана популация с диабет в първичната здравна мрежа и ниско качество на болнични услуги.