Уролитизата е широко разпространено заболяване с нарастваща честота в световен мащаб и засягащо хора в активна възраст, което може потенциално да доведе до увреждане на бъбречната функция и инвалидизиране на пациента.
Процесът на камъкообразуване е сложен и многофакторен, а взаимодействията между промоторите и инхибиторите на кристализацията модулират сложната патогенеза на образуването на камъни.
Настоящата монография разглежда етиопатогенетичните аспекти на бъбречнокаменната болест, рисковите фактори и механизмите за възникване на различнитевидове конкременти, както и методите за изследване на химичния състав на конкремента, диагностика на метаболитните нарушения и оценка на риска от рецидиви, които са от основно значение за определяне на вида и обхвата на профилактичните мерки.
Познаването на методите за оценка на риска от рецидиви позволява индивидуализиран подход към пациента с уролитиза и насочена диетична модификация и медикаментозна терапия в зависимост от механичния състав на конкремента, които са важна стъпка в намаляване на рецидивността и потенциалните усложнения на уролитизата.