Сред населението у нас хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) няма популярността на сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания, на злокачествените заболявания или тази на захарния диабет.
Все още както цялото население, така и основната част от медицинската общественост живеят с безнадеждно остарялото схващане, че хроничните бъбречни заболявания са доста редки.
Разбира се, здравната администрация също не прави изключение. По данни на НЦЗИ болестите на пикочо-половата система са само 1,1% от причините за смърт през 2005 г. (1). По данни на НСИ през следващата 2006 г. те са още по-редки – 1,05% (2). Това е официалната версия за честота на хроничните бъбречни заболявания в България, на основа, на която се планира и нефрологичната помощ в страната.
Според съвременната класификация хронично бъбречно заболяване е: “Намаляване на скоростта на гломерулната филтрация (ГФ) под 60 ml/min/1,73 m2 и/или наличие на микроалбуминурия или албуминурия” (3).
В България тази класификация на хроничните бъбречни заболявания е приета официално преди 3 години със Служебен бюлетин на Министерство на здравеопазването № 10/2004 г. (4). При такава формулировка, честотата на хроничните бъбречни заболявания в различни страни е обикновено от 9-10% до над 15% (5, 6).
Почти навсякъде се наблюдава тревожна тенденция на нарастване на ХБЗ.
Проучването е проведено през периода януари-май 2007 година в 6 региона на страната – София, Пловдив, Пазарджик, Смолян, Плевен и Варна. Планираният брой на изследваните беше 2000 души