Медицинската наука винаги се е развивала динамично, но през последните 10-15 години се отбеляза значителен напредък както в теоретичното познание, така и в медицинската практика.
Това неминуемо се отразява на диагностично-лечебните алгоритми и на обучението на медицинските сестри, акушерките, лаборантите и рехабилитаторите. Най-голямата медицинска специалност - по вътрешни болести, непрекъснато се обогатява и усъвършенства.
Променят се и се модернизират знанията за етиологията и патогенезата на вътрешните заболявания, а заедно с това - и класификационните схеми на много от тях.
Диагностичният процес става по-точен, но и доста по-скъп, с внедряването на редица високотехнологични методи като конвенционалната и Доплеровата ехография, гамакамерната сцинтиграфия, компютърната и магниторезонансната томография, интервенционната ангиография и др.
Биопсичната, имунологичната и имуноморфологичната диагностика на хроничните хепатити, гломерулопатиите, колагенозите, хематологичните заболявания и пр. позволиха сигурното им разпознаване, както и прилагането на нови лечебни методи.
Методите на лечение на редица вътрешни заболявания претърпяха значително развитие и станаха много по-ефективни с приложението на нови поколения антибиотици, антихипертензивни средства, имуносупресори и цитостатици, хормони.
Широко практическо приложение имат и някои инвазивни и скъпи лечебни методи като извънбъбречните методи за очистване на кръвта, аферезата, органната трансплантация, интралуменната ангиопластика, лечението с интерферон и колониостимулиращи фактори.
Средните училища за медицински специалисти отдавна се трансформираха в медицински колежи, които влязоха в структурата на висшите медицински училища у нас. Предстои преобразуването им във факултети. Увеличиха се сроковете на обучение и хорариумите по клиничните дисциплини, осъвремениха се учебните програми и образователните степени.
Първото издание на настоящия учебник (2002 г.) оправда напълно своето предназначение. Второто, преработено и допълнено издание е написано отново от преподаватели от Катедрата по вътрешни болести на Медицинския университет в Плевен.
Авторският колектив се е постарал синтезирано, достъпно и на най-съвременно ниво да обобщи класическите данни и последните достижения на науката в областта на вътрешните болести за нуждите и целите на обучението на специалистите по здравни грижи. Авторите ще приемат с благодарност всички критични забележки и допълнения.