Световният фармацевтичен пазар към 2010 година възлиза на 800 милиарда долара и отбелязва стабилен и постоянен ръст. Растящите продажби във фармацевтичния сектор могат да се обяснят с много фактори – увеличен брой пациенти и за боляемост, повисоки цени, увеличено потребление на глава от населението, застаряващо население, увеличение на хронични те заболявания и подобрено спазване на лекарствените режими от пациентите. Цените на фармацевтичните изделия определено изпреварват общия индекс на потребителските цени и цено вите индекси на други сектори, найвече в резултат на сериозни инвестиции в научноизследователската дейност в областта на лекарствените продукти.
В настоящата монография се анализира структурата на ценообразуване и реимбурсация на лекарства в седемте най-големи фармацевтични пазари в света и в България. Анализирани са стратегиите и механизмите на реимбурсиране, включително въз основа на собствени проучвания и са предложени препоръки за реформиране на реимбурсната политика в нашата страна с цел увеличаване на качеството на лечение и достъпността до лекарствената терапия. Основен раздел представлява и нормативната уредба на фармацевтичния пазар в България, включваща производството, търговията, рекламата и клиничните изпитвания на лекарствени продукти, както и анализ на реимбурсния пазар и резултатите от приложението на изискванията на Наредбата за Позитивен лекарствен списък. Опитът на българската лекарствена и реимбурсна политика е много малък и датира от 2004 г. с приемането на Наредба за условията и реда за договаряне на лекарства, медицински изделия и диетични храни, стойността на които се заплаща напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Основните проблеми на лекарствената и реимбурсната политика в България могат да бъдат обобщени по следния начин: – взаимен корупционен натиск между фармацевтичните производители и високите политически и административни нива; – нерегламентирани взаимодействия на медицинските търговски представители на фармацевтичните производители с лекарите; – липса на стратегически терапевтични и икономически цели на лекарствена политика. Посочените причини обезмислиха в голяма степен и приложението на новосъздадените наредби за ценообразуване на лекарствените продукти, за позитивен лекарствен списък, за реимбурсация на лекарствените продукти, включени в ПЛС, като неадекватните решения на Министерство на здравеопазването (МЗ) и НЗОК предизвикаха криза в лекарствоснабдяването на населението с напълно безплатни продукти след юни 2009 г.
Доц. Т. Веков, 2011 год.