Теоретичните страни на проблемите, касаещи изпиляването на зъбите за обвивни коронки, се считат за отдавна решени. С това може да бъде обяснен изключително малкият брой публикации, разглеждащи изпиляването на зъбите, особено за традиционните металокерамични коронки. Не е голям и броят на техническите нововъведения, с които да бъдат създадени предпоставки за разработването на нови техники на работа или за сериозно модифициране на традиционните.
Този факт обаче не може да намали голямата практическа стойност на първия, за повечето клинични случаи, етап или да отрече неговата предопределяща роля за крайния резултат от протетичното лечение.
Както по-принцип в изкуството като цяло няма шаблон и едно-единствено решение, така и изкуството на стоматологичната керамика не търпи шаблонни решения.
На изпиляването на зъбите за керамични и металокерамични конструкции не трябва да се гледа като на изолиран клиничен етап. Клиницистът не трябва да забравя, че създадените сложни препара- ционни контрури трябва да бъдат запаметени вярно, точно и подробно от отпечатъка и разчетени, и разбрани от керамиста в зъботехническата лаборатория. Ако тази сложна клинико-лабораторна верига не функционира хармонично, късните клинични резултати ще бъдат разочароващи, а в някои случаи катастрофални за пародонта на зъбите, декорирани с конструкции, които вече не притежават и козметична стойност.
Една от неприятните традиции на безплатното здравеопазване беше административно налаганата бариера в отношенията между практикуващите стоматолози и зъботехници. Нейните последствия и най-вече липсата на партниране и познаване на проблемите на другата страна са се запазили и досега в много екипи. С това могат да бъдат обяснени разочарованията на много добри клиницисти, чийто препарационни граници се радират и тълкуват по твърде превратен начин в лабораторията, както и ужасът на някои керамисти, че от тях се изисква не професионализъм, а магьосничество.
Всичко това ни дава основание да считаме, че този труд не е насочен само към настоящите и бъдещите клиницисти, но и към нашите партньори – керамистите. Надяваме се, че чрез него ще създадем предпоставки за подобряване и на медико-биологичната стойност на керамичните и изцяло керамичните коронки, с чиято естетична стойност българската стоматология може да се гордее в повечето случаи.
С основание можем да считаме, че развитието на стоматологичната теория и практика ни води към промени, дори и да не ги желаем.
Като стоматолози можем да гледаме на всеки труд като на сплав от достойнства и недостатъци. Всички уместни критични бележки и препоръки, свързани с настоящия, труд ще бъдат приети с благодарност и взети под внимание при евентуално последващо издание.