Публикувана за пръв път през 1992 г., Травма и възстановяване е обявена за новаторско изследване, а днес вече е в основата на съвременните концепции за травмата и нейното лечение.
Забележителното в подхода на Джудит Хърман е, че за пръв път поставя в обща рамка проблеми, които традиционно са се разглеждали поотделно, като по този начин ни предоставя една всеобхватна картина на живота след жестокостта, показвайки паралелите между насилието в интимното пространство на дома и терора в обществените зони на голямата политика.
Така децата и жените, жертви на насилие, завърналите се ветерани от войните и политическите затворници получават възможността да деиндивидуализират страданието си и така да поемат по пътя едновременно към личното си изцеление и към обществената битка с несправедливостта.
Това издание включва и епилог, в който авторката ни показва какво се е променило - и какво не - в разбирането и лечението на травмата през последните три десетилетия. Обявена от Ню Йорк Таймс за "един от най-важните психиатрични трудове, публикувани след Фройд", Травма и възстановяване е ключово четиво за всеки, който иска да научи повече както за дълбинните лични последици от насилието, така и за откриващите се след него колективни хоризонти на състраданието и съпричастността.
"Зашеметяващо постижение... класика за нашето поколение."
Бесел ван дер Колк, доктор по медицина, автор на Тялото помни
"Проницателна, достъпна и прекрасно документирана. Свързвайки световете на ветерани от войната, политически затворници, бити жени и жертви на кръвосмешение, Хърман представя завладяващ анализ на травмата и процеса на изцеление."
Лора Дейвис, съавтор на Смелостта да се излекуваш
"Хърман свързва травмите на обществото с тези от личния живот в наистина провокативен труд на психиатричната теория."
Пъблишърс Уийкли
Джудит Луис Хърман (родена през 1942 г.) е американски психиатър, изследовател, учител и автор. Тя се фокусира върху разбирането и лечението на кръвосмешението и травматичния стрес.
Хърман е професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище, директор на обучението в Програмата за жертви на насилие в Катедрата по психиатрия към Кеймбриджския здравен алианс, Масачузетс, и член-основател на Колектива за психично здраве на жените.