"Погледът назад ме връща в различни периоди - от период на неглижиране и отричане на ролята на психичното здраве, през разбирането, че психичните проблеми при децата са само в резултат на незрелостта им, през период на тежка стигма до драстична промяна на родителстването и фокусиране върху постиженията в наши дни.
Видях много болка в очите на родителите, много възложени надежди, усетих тежестта на отговорността, но никога не се усъмних, че родителите винаги имат желание да направят за детето си най-доброто. Това желание не винаги може да се реализира поради огромната трудност и съпротива у родителите да се срещнат с негативните си емоции, породени от състоянието на детето.
С времето стигмата относно детското психично здраве постепенно започна да отстъпва. Все по-често родителите търсят помощ от психотерапевти, психиатри, невролози, логопеди, но понякога забравят, че времената на енциклопедичните специалисти отдавна са отминали и всички те имат специфични компетентности и участват със своя потенциал в осигуряването на помощ за децата и семействата. Човек се ражда в семейството, завършва дните си в семейството, но най-значимо, а понякога и драматично, е влиянието на семейството в детството. Доверието в света и другите, чувството за сигурност, самооценката, любопитството към живота - всичко това е заложено в семейството и определя бъдещия път на човека. Всяка грижа за детското психично здраве е превенция на психични проблеми в зрелостта. Грижата за психичното здраве на детето изисква и преминава през грижа за родителите.
Погледът назад е белязан от драстичната промяна в екологичните условия, в качеството на живот, в семейните структури, в типа родителстване. Технологиите агресивно навлизаха даже и в детските градини. Децата се развиват в условията на намалена или даже липсваща двигателна активност.
Културата на "двора", особено в големите градове, изчезна от живота на децата. Училищните програми постоянно се променят, без да могат да намерят тези базисни знания в океана от открития, които да осигурят развитието на детето и да служат като база за обучение през целия живот.
Технологичните придобивки, използвани даже и от много малки деца, промениха общуването между децата, което препятства формирането на социалните им умения. В съвременния, изключително конкурентен свят децата остават често засенчени от кариерата на родителите, израстват в затворения свят на технологиите, без физическо пространство за игри, в което да тестват своите идеи и намерения, да формират трайни приятелства, да побеждават и падат, да израстват като личности.
Често родителите доброволно заместват себе си с технологични открития и лишават детето си от емоционалния контакт и усещането за нежност в прегръдките на мама и сигурност зад силния гръб на тати.
Минаха 35 години оттогава. Години, изпълнени с търсения, разочарования, болка, провали, успехи, съмнения, радост и надежди. Болка от съдбите на хиляди деца и родители, радост от успехите, но винаги с надежда, че детското психично здраве ще стане приоритет за родители, учители и общественост. Пътят продължава - с поглед напред!"
Проф. Ваня Матанова