"Когато се появи детето" е заглавието на популярна ежедневна рубрика в Радио "Франс Ентер", излъчвана от 1976 до 1978 г., в която Франсоаз Долто отговаря на писма на слушатели. Темите са разнообразни, препоръките - конкретни, основани на богатия ѝ опит на психоаналитик. От първата глътка въздух до встъпването в зрелостта, от "необяснимите" реакции на бебето до сложния свят на юношата, от хигиенните навици и подреждането на играчките до пробуждането на сексуалността - няма незасегнат проблем, с който биха могли да се сблъскат родители, баби и дядовци, учители, педагози.
Без претенцията да дава рецепти, Долто откликва с полезни съвети и напътствия. И с едно общо послание, което се съдържа във всеки ред на живия диалог. Детето не е нечие притежание, а самостоятелно същество, чиито пориви и желания трябва да бъдат чувани, разбирани и зачитани. Възпитава се с думи, с обич и търпение, с пример, не с нервност, принуда и насилие. Разговорът, общуването е пътят към сърцето на малкия човек, за да израсне той като пълноценна личност и да открие своето място и призвание в обществото.
Франсоаз Долто предлага ценен източник на модели за възпитателно поведение, за мъдри отговори на предизвикателствата, които децата непрестанно поднасят на възрастните.
Франсоаз Долто (1908 - 1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете ѝ са станали класически, а оригиналният ѝ принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия.
Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа "детската кауза". Идеите си развива в дипломната си работа "Психоанализа и педиатрия" и в книгите си "Детство", "Каузата на децата", "Всичко е език", "Евангелието и рискът от психоанализата", "Играта на желанието", "Трудно е да се живее". Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.