Mонографията представлява първо за страната детайлно проучване на задната декомпресивна и стабилизираща хирургия при торакална и лумбална нестабилност, причинена от различни етиологични фактори. Направеният исторически преглед върху развитието на спиналната хирургия подчертава значението на гръбначномозъчната патология и показва усилията на плеяда световно известни автори, от най-дълбока древност до сега, за нейното лечение.
Разгледани са анатомо-физиологичните аспекти на гръбначния стълб, основните синдроми от засягането на medulla spinalis и системите за оценка на неврологичния дефицит с техните специфични предимства и недостатъци.Обобщени са различните образно-диагностични техники за диагностиката на спиналните заболявания, с техните индикации, възможности и предимства. Подробно е разгледана спиналната нестабилност на торакалния и лумбалния отдел, анатомичните особености и биомеханичните свойства на гръбначния стълб и тяхното клинично значение за различните видове поражения при спиналната патология.
Направен е подробен анализ на съществуващите класификации на нестабилността на различните видове фрактури в торакална и лумбална област, като се изтъкват качествата и недостатъците им. Подчертава се, че съвременната класификационна система се основава на изследването на три основни параметъра: морфология на травмата, неврологичния дефицит, състояние на ЗЛК, както и наличните клинични модификатори.
Разгледани са различните етиологични фактори увреждащи костите, дисковете, ставите и задния лигаментарен комплекс и причиняващите нестабилност – травми, тумори, дегенеративни заболявания, инфекции, ятрогенни заболявания и др. Обсъдени са особеностите на спиналната нестабилност при вторичните неоплазми в торакалния и лумбалния сегмент на гръбнака, като са посочени специфичните особености на патологията в гръдна и поясна област, както и различните лечебни подходи и индикациите за приложението им. Изведени са и показанията за оперативно лечение, както и различните класификационни схеми, които се опитват да обвържат степента на разпространението на тумора, функционалния и неврологичния статус на пациента с очакваното подобрение на качеството му на живот.
Особено важна част на монографията е тази, третираща тайминга и хирургичната стратегия при задната декомпресивна и стабилизираща хирургия. Освен прегледа на литературата е представен и собствения опит на автора от лечението на 205 торакални и лумбални фрактури, 87 остеопоротични фрактури, 112 (11 първични и 101 метастатични) случая на гръбначни и гръбначно-мозъчни тумори и метастази в торако-лумбалния сегмент, 11 случая със спондилодисцит и 70 случая с лумбална дегенеративна стеноза, при които освен декомпресивните процедури е извършена задна спинална инструментация и фузия. Изложени са индикациите и противопоказанията за оперативно лечение, оптималните срокове за извършването му, предимствата и недостатъците на оперативните достъпи и различните видове системи за задна инструментация.
Според авторът, съвременната задната декомпресивна и стабилизираща спинална хирургия при пациенти със спинални заболявания позволява изпълнението на основните цели, които са поставени пред лечението: максимална декомпресия на невралните структури и създаване на условия за възстановяване на неврологичните функции, корекция на сегментния колапс и спиналната деформация, превенция на спиналната нестабилност и болката, ранно раздвижване и възстановяване на гръбначната подвижност.