1. Ввъведение в патологията – гр. велев
1. История на патологията
1.1. История на патологията в древността
1.2. История на патологията в древна гърция и рим
1.3. Патологията от средновековието до днес
1.4. История на патологията в българия
2. Предмет и задачи на общата патология
2. Методи в патологията - с. поповска, ив. иванов
1. Аутопсионна патология
1.1. Аутопсионен метод (аутопсия)
1.1.1. Класическа аутопсия
1.1.2. Минимална аутопсия
1.2. Некропсичен метод (некропсия)
1.3. Аутопсионен протокол
1.3.1.Структура на аутопсионния протокол
1.3.2.Патологоанатомична (окончателна) диагноза
1.3.3.Епикриза
2. Хирургична патология
2.1. Преданалитичната фаза
2.2. Аналитичната фаза
2.3. Постаналитичната фаза
3. Хистологични методи
3.1. Начална обработка на тъканите
3.1.1. Експресен хистологичен метод или гефрир
3.1.2. Рутинен метод
4. Хистохимични методи
4.1. Ензимна хистохимия
4.2. Имунохистохимичен (ихх) метод
4.2.1. Антигенно възстановяване (подготвителна фаза)
4.2.2. Блокиране на неспецифична позитивност
4.2.3. Инкубация на тъканите с първично антитяло
4.2.4. Ихх визуализация се извършва чрез директно и индиректно маркиране
5. Електронномикроскопски метод
6. Цитологични методи
6.1. Ексфолиативна цитология
6.2. Интервенционална цитология
7. Видове микроскопи за анализиране на морфологичната находка
8. Молекулярни методи в патологията (молекулярна патология)
8.1. Дефиниция, предмет и задачи на молекулярната патология
8.2. Молекулярно-диагностични техники за анализ на гени
3. Морфология на клетката – м. цанева
1. Клетка (cellula, cytos)
1.1. Класификация на клетките
1.2. Биохимичен състав на клетката
1.3. Морфология на клетката
1.3.1. Размери на клетката
1.3.2. Форма на клетките
1.3.3. Оцветителни качества на клетката
1.3.4. Клетъчна мембрана (плазмена мембрана) (cytolemma, plasmalemma) –химически състав и структура
1.3.5. Повърхностни структури на клетъчната мембрана
1.3.6. Междуклетъчни контакти (свързвания)(junctiones intercellulares)
1.4. Цитоплазмени органели и включвания
1.4.1. Ендоплазмен ретикулум
1.4.2. Гладък ендоплазмен ретикулум (reticulum endoplasmicum non granulo sum)
1.4.3. Зърнист ендоплазмен ретикулум (reticulum endoplasmicum granulosum)
1.4.4. Апарат на голджи (golgi apparatus)
1.4.5. Митохондрии (mitochondria)
1.4.6. Лизозоми (lysosamata)
1.4.7. Пероксизоми (peroxysomata)
1.4.8. Партикули и инклузии
1.5. Цитоскелет
1.5.1. Актин
1.5.2. Микротубули (microtubuli)
1.5.3. Интермедиерни филаменти
1.6. Ядро (nucleus)
1.6.1. Морфология на интерфазното ядро
1.7. Размножаване /деление/ на клетката
1.7.1. Амитоза
1.7.2. Жизнен цикъл на клетката
1.7.3. Мейоза
4. Патология на клетката - гр. велев, м. цанева, м. гълъбова, б. анави, ив. василев
1. Патология на увредената клетка
1.1. Етиология на клетъчното увреждане
1.2. Морфогенеза на клетъчното увреждане
1.2.1. Увреждане на клетката при хипоксия
1.2.2. Увреждане на клетката от физически фактори
1.2.3. Увреждане на клетката от химически фактори
1.2.4. Увреждане на клетката от микроорганизми
1.2.5. Патогенни микроорганизми
2. Ултраструктурна клетъчна патология
2.1. Ултраструктурна патология на клетъчното ядро
2.2. Ултраструктурна патология на клетъчната цитоплазма
2.2.1. Ултраструктурна патология на клетъчните мембрани
2.2.2. Ултраструктурна патология на ендоплазмения ретикулум
2.2.3. Ултраструктурна патология на митохондриите
2.2.4. Ултраструктурна патология на лизозомите
3. Патоморфологични типове на промени в увредената клетка
3.1. Нарушение във водноелектролитния баланс на увредената клетка
3.1.1. Оток на клетката
3.1.2. Вакуолна дегенерация
3.1.3. Хидропична дегенерация
3.2. Свръхнормно натрупване на вещества в клетката
3.2.1. Свръхнормно натрупване на протеини в клетката
3.2.2. Свръхнормно натрупване на липиди (мастна дегенерация) в клетката
3.2.3. Кумулативни заболявания
3.2.4. Натрупване на пигменти
5. Морфология на съединителната тъкан – м. цанева, д. прангова
1. Мрфология на съединителната тъкан
1.1. Клетки на съединителната тъкан
1.1.1. Фибробласти
1.1.2. Фиброцити
1.1.3. Макрофаги
1.1.4. Мастоцити
1.1.5. Адипоцити
1.2. Междуклетъчно вещество (екстрацелуларен матрикс)
1.2.1. Функции на екстрацелуларния матрикс
1.2.2. Основни компоненти на екстрацелуларния матрикс
1.2.3. Адхезивни гликопротеини
6. Патология на съединителната тъкан – м. цанева, д. прангова
1. Нарушения в обмяната на колагена
1.1. Фиброза (склероза)
1.2. Нарушения в колагеносинтезата
1.2.1. Синдром на ехлерс - данлос (ehlers-danlos)
1.2.2. Оsteogenesis imperfecta
1.2.3. Дискова херния
1.3. Нарушения в колагенолизата
2. Нарушения в обмяната на еластина
2.1. Нарушение в еластосинтезата
2.1.1. Понижена еластосинтеза
2.1.2. Повишена еластосинтеза
2.1.3. Повишена еластолиза
3. Свръхнормно натрупване на протеогликани
3.1. Мукоидна дегенерация
3.2. Ганглион
3.3. Свръхнормно натрупване на протеогликани в основното вещество
3.3.1. Кожни муцинози
3.3.2. Кистична фиброза
4. Свръхнормно натрупване на субстанции в междуклетъчното вещество на съединителната тъкан
4.1. Натрупване на фибриноид
4.1.1. Натрупване на фибриноид от имунни комплекси
4.1.2. Натрупване на фибриноид в съдовата стена след плазморагия
4.1.3. Натрупване на фибриноид при действие на химични, физични и биологични фактори
4.2. Натрупване на хиалин
4.2.1. Видове хиалиноза
4.3. Натрупване на амилоид
4.3.1. Генерализирани системни амилоидози
4.3.2. Локализирана амилоидоза
4.3.3. Органна амилоидоза
4.3.4. Диагностика на амилоидозата
5. Нарушения в обмяната на минералите
5.1. Нарушение в обмяната на калция
5.1.1 .Функционално значение на калция
5.1.2. Метаболизъм на калция
5.1.3. Нарушения в резорбцията и метаболизма на калция
5.1.4. Нарушения в обмяната на калция
5.2. Нарушение в обмяната на медта
5.3. Нарушение в обмяната на калия
5.4. Нарушение в обмяната на натрия
7. Нарушения в кръвообращението – п. генев
1. Морфофункционални аспекти
2. Видове нарушения в кръвообращението
2.1. Промени в обема на циркулиращата кръв и лимфа
2.1.1. Общи промени
2.1.2. Местни промени
2.2. Кнфаркт
2.3. Промени в съдовата стена
2.3.1. Нарушения в кръвообращението, свързани с целостта на съдовата стена
2.3.2. Нарушения в кръвообращението, свързани с обструкция на съдовия лумен
3. Промени в състава на кръвта
3.1. Хемостаза и тромбоза
3.2. Десиминирана интравазална коагулопатия (дик синдром)
3.3. Емболия
3.3.1. Тромбоемболия
3.3.2. Клетъчна и тъканна емболия
3.3.3. Газова емболия
3.3.4. Амниотична емболия
3.3.5. Мастна емболия
3.3.6. Въздушна емболия
4. Шок
5. Промени в сърцето при сърдечна недостатъчност
6. Промени в количеството на течности в организма
6.1. Дехидратация (ексикоза)
8. Смърт, некроза, апоптоза – ив. михайлов, м. каменова, а. гегова
1. Смърт
1.1. Видове смърт
1.1.1. Естествена смърт
1.1.2. Смърт вследствие на заболяване
1.1.3. Насилствена смърт
1.2. Времетраене на настъпващата смърт
1.2.1. Внезапна (скоропостижна) смърт
1.2.2. Агонална смърт
1.3. фази на настъпващата смърт
1.3.1. Клинична смърт
1.3.2. Биологична смърт
1.4. Патоморфологични белези на биологичната смърт
1.5. Признаци на смъртта
1.5.1. Послесмъртни петна (livores)
1.5.2. Трупно вкочаняване (rigor mortis)
1.5.3. Изстиване на трупа (algor mortis)
1.5.4. Трупно разлагане
2. Некроза
2.1. Причини за възникване на некрозата
2.2. Морфологични промени при некрозата
2.2.1. Тотална клетъчна некроза
2.2.2. Огнищна цитоплазмена некроза
2.3. Тъканна некроза. клинико-анатомични форми на некрозата
2.3.1. Коагулационна некроза
2.3.2. Казеозна некроза
2.3.3. Коликвационна некроза
2.3.4. Мастнотъканна некроза
2.3.5. Фибриноидна некроза
2.4. Изход на некрозата
2.5. Влияние на некрозата върху организма
3. Апоптоза
3.1. Определение
3.2. Причини за развитие на апоптозата
3.3.1.Фактори, участващи в апоптозата
3.3.2. Фази на апоптозата
3.4. Морфологични промени при апоптозата
3.5. Разлики между апоптозата и некрозата
3.6. Клинично значение на апоптозата
9. Възпаление – б. маневска
1. Въведение
2. Етиология на възпалението
2.1.Фактори на външната среда
2.2.Фактори на вътрешната среда
3. Фази на протичане на възпалителната реакция
4. Пато- и морфогенеза на възпалението
4.1. Медиатори на възпалението
4.1.1. Плазмени медиатори
4.1.2. Клетъчни (тъканни) медиатори
4.1.3. Функционална морфология на освобождаване и въздействие на медиаторите
5. Форми на протичане на възпалението
5.1. Остро възпаление
5.1.1. Морфо-функционални нарушения в полето на възпаление
5.1.2. Видове ексудат
5.1.3. Клетки в огнището на възпаление
5.1.4. Морфологични форми на острото (ексудативно) възпаление
5.2. Хронично възпаление
5.2.1. Морфологична характеристика на хроничното възпаление
5.2.2. Клетки в огнището на хроничното възпаление
5.2.3. Форми на хроничното (продуктивно) възпаление
5.2.4. Изход от продуктивното възпаление
6. Системни прояви на възпалението
10. Морфология на имунната система – гр. велев
1. Клетки на имунната система
1.1.Стволова клетка
1.2. В-клетки
1.2.1. Пре-в-клетки
1.2.2. Диференцирани в-клетки
1.2.3. В-клетки с имунна памет
1.2.4. Плазматична клетка
1.2.5. Хетерогенност на в-клетките
1.3. Т-клетки
1.3.1. Хелперни т-клетки
1.3.2. Супресорни т-клетки
1.3.3. Цитотоксични т-клетки
1.4. Макрофаги
1.4.1. Кръвни макрофаги
1.4.2. Тъканни макрофаги
2. Органи на имунната система
2.1. Първични органи на имунната система
2.1.1. Костен мозък
2.1.2. Тимус
2.2. Вторични органи на имунната система
2.2.1.Лимфни възли
2.2.2.Слезка и пайерови плаки
2.3. Рециркулиращи лимфоцити
11. Имунопатология – гр. велев
1. Алергични реакции
1.1. Тип-і. анафилактични реакции
1.1.1. Атопични заболявания
1.2. Тип-іі. цитотоксични реакции
1.3. Тип-ііі. реакции на свръхчувствителност, предизвикани от имунни комплекси
1.4. Тип-iv. свръхчувствителност от забавен тип
2. Автоимунни заболявания
2.1. Автоимунни заболявания на изолирани от имунната система органи
2.2. Автоимунни заболявания на неизолирани органи от имунната система
2.3. Автоимунни болести на съединителната тъкан
3. Синдроми на имунната недостатъчност
3.1. Първични (вродени) имунодефицитни синдроми
3.1.1. Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в клетъчния имунитет
3.1.2. Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект в хуморалния имунитет
3.1.3. Имунодефицитни синдроми, свързани с дефект на фагоцитозата
3.1.4. Имунодефицитни синдроми, свързани с комбиниран дефект на клетъчния и хуморален имунитет
3.2. Придоби имунодефицитни заболявания и синдроми
4. Трансплантационен имунитет
4.1. Реакция на отхвърляне на трансплантата
4.2. Реакция на трансплантата срещу хазяина (приемника)
12. Генетични нарушения – р. кънева
1. Въведение в съвременната генетика
1.1. Архитектура на човешкия геном
1.2. Вариации в човешкия геном
1.2.1. Snps (еднонуклеотидни полиморфизми)
1.2.2. Вариациите в броя копия (cnvs)
1.3. Роля на некодиращи регулаторни белтъци
1.4. Епигенетични модификации
1.5. Протеомика
2. Генетични заболявания на човека
2.1. Честота на генетичните заболявания
2.2. Класификация на генетичните болести при човека
2.3. Мутации
2.3.1. Точкови мутации в кодиращите генни последователности
2.3.2. Мутации извън кодиращите последователности
2.3.3. Делеции и инсерции
2.3.4. Мутации, засягащи тринуклеотидни повтори
2.4. Менделови заболявания
2.4.1. Автозомно-доминантни заболявания
2.4.2. Автозомно-рецесивни заболявания
2.4.3. Х-свързани заболявания
3. Молекулярна диагностика на генетичните болести
3.1. Показания за изследване на герминативни генетични промени
3.1.1. Пренатален генетичен анализ
3.1.2. Постнаталната диагностика се извършва с материал,изолиран от периферна кръв
3.2. Показания за анализ на придобити генетични промени
3.2.1. Диагностика и лечение при онкологични болести
3.2.2. Диагностика и лечение на инфекциозни заболявания
3.3. Генетични методи
3.3.1. Рcr и секвениране на днк
3.3.2. Индиректни методи за днк анализ
3.3.3. Молекулярен анализ на геномни аберации
3.4. Анализ на епигенетични изменения
3.4.1. Модификация на метилирането
3.4.2. Rнк анализ
13. Компенсаторни и приспособителни процеси – б. маневска
1. Хипертрофия
1.1. Истинска хипертрофия
1.1.1. Работна хипертрофия
1.1.2. Заместителна (викарна) хипертрофия
1.1.3. Хормонална (корелативна) хипертрофия
1.2. Лъжлива хипертрофия (псевдохипертрофия)
1.3. Хипертрофични разраствания
2. Атрофия
2.1. Физиологична атрофия
2.2. Патологична атрофия
2.2.1. Видове патологична атрофия
2.2.2. Обща атрофия
2.2.3. Органна (местна) атрофия
3. Преустройка на структурите на тъканите и органите
4. Метаплазия
4.1. Непряка метаплазия
4.2. Пряка метаплазия
5. Прозоплазия
6. Анаплазия
7. Регенерация
7.1. Регенерация на различните тъкани
7.2. Регулация на регенераторния процес
14. Тумори - м. каменова
1. Обща характеристика на туморите
1.1. Определение
1.2. Основни данни за канцерогенезата
1.3. Главни морфологични характеристики на туморите
1.3.1. Макроскопски вид
1.3.2. Микроскопски вид
1.4. Биохимичен атипизъм – метаболитни промени
1.5. Доброкачествени и злокачествени тумори
2. Номенклатура и класификация
2.1. Номенклатура на туморите
2.2. Класификация на туморите
2.2.1. Хистопатологични класификации
2.2.2. Клинико-морфологични класификации
3. Патоморфологична диагностика на туморите
3.1. Значение на микроскопското изследване
3.1.1. Основни принципи на хистопатологичната диагноза
3.1.2. Диагностична имунохистохимия
4. Рискови фактори
4.1. Географско разпределение
4.2. Значение на хранителния режим
4.3. Значение на вредните навици
4.4. Влияние на възрастта
4.5. Влияние на пола
4.6. Наследственост
4.7. Преканцерози
5. Етиология на туморите
5.1. Наследствени фамилни тумори
5.2. Вируси
5.2.1. Днк-вируси
5.2.2. рнк-вируси в онкогенезата
5.3. Микроби и рак .
5.3.1. Условие за участие на микробите в канцерогенезата
5.3.2. Увреждане на генома
5.4. Химични канцерогени
5.4.1. Директно действащи вещества
5.4.2. Ин директни действащи вещества
5.4.3. Механизъм на действие на химичните вещества
5.5. Физични фактори
5.5.1. Видове физични фактори
5.5.2. Механизъм на действие
6. Канцерогенеза
6.1. Съвременна теория за канцерогенезата
6.2. Кинетика на туморния растеж
6.2.1. Нормален клетъчен цикъл
6.2.2. Нарушение на клетъчния цикъл при тумори
6.2.3. Оценка на растежния потенциал
6.3. Роля на протоонкогените
6.3.1. Протоонкогени
6.3.2. Механизми за активиране на протоонкогените
6.3.3. Видове протоонкогени и механизъм на действието им
6.4. Роля на супресорните гени
6.4.1. Функция на супресорните гени
6.4.2. Роля на супресорните гени в канцерогенезата
6.5. Гени, регулиращи апоптозата
6.6. Роля на теломеразите в поддържане на туморен растеж
6.7. Геномна нестабилност
6.7.1. Причини за геномна нестабилност
6.7.2. Клинично значение на геномната нестабилност
6.8. Ангиогенеза
6.9. Многоетапна (multistep) канцерогенеза
6.10. Туморна хетерогенност
6.10.1. Роля на епигенетични фактори
7. Туморна прогресия - инвазивен растеж и метастазиране
7.1. Локална инвазия
7.2. Метастазиране
7.2.1. Пътища на метастазиране на злокачествените тумори
7.2.2. Механизъм на метастазиране
8. Влияние на туморите върху организма
8.1. Локални въздействия на туморите
8.2. Общи въздействия върху организма
8.2.1. Кахексия
8.2.2. Имуносупресия
8.2.3. Паранеопластични синдроми
9. Туморна имунология
9.1. Определение и терминология
9.1.1. Имунен надзор
9.1.2. Имунно редактиране
9.1.3. Имунен толеранс или имунна привилегия
9.2. Туморни антигени
9.2.1. Туморни антигени, които се разпознават от сд8+т хелпери
9.2.2. Неимуногенни антигени на туморите
9.3. Антитуморни ефекторни механизми
9.4. Механизми на избягване на имунния отговор
9.5. Роля на микросредата в противотуморния имунитет
9.6. Принципи на имунната терапия
9.6.1. Роля на биомаркерите в имунната терапия
9.6.2. Видове имунотерапия
9.6.3. Условия за успешна имунотерапия
10. Микроскопска характеристика на избрани тумори
10.1. Епителни тумори
10.1.1. Доброкачествени епителни тумори
10.1.2. Злокачествени тумори от епителна тъкан
10.2. Мезенхимни тумори
10.2.1. Бенигнени мезенхимни тумори
10.2.2. Злокачествени мезенхимни тумори, саркоми
10.3. Тумори на нервната система
10.3.1. Невроепителни (невроектодермални) тумори
10.3.2. Ембрионални тумори
10.3.3. Менингеални тумори
10.3.4. Тумори на периферните нерви
10.4. Пигментни тумори
10.4.1. Naevus pigmentosum (бенка)
10.4.2. Малигнен меланом (melanoma malignum)
10.5. Тумори на репродуктивната система
10.5.1. Герминативно клетъчни тумори
15. Нарушения в развитието на организма (малформации) - ив. михайлов
1. Ендогенни фактори
1.1. Промени в наследствените фактори (мутации)
2. Морфогенеза
3. Видове малформации
3.1. Според фазата на развитието
3.2. Двойни и единични уродства