Книгата съдържа въпроси на графологията, представени в есеистичен дух. Художествената форма и примерите взети непосредствено от живота, насочват към непознатия свят на почерка и позволяват да се навлезе в тайните на човешката душевност.
Първа част на настоящата книга с автор известният на всички в миналото преподавател по съвременна реторика, Йордан Ватев, е като въведение със своя есеистичен характер в практиката на науката графология, разгледана във втората част.
"Най-красивият език е геометрическият, най-старинният език. Посветените, когато искат да говорят, пишат с геометрически форми."
"Всяко нещо трябва да бъде написано хубаво. Буквите са създадени върху математиката и геометрията."
"Почеркът изразява вътрешния живот, чувствата, характера и достойнствата на човека."
"Всяка буква трябва да се пише красиво."
"Почеркът да е красив и четлив, защото той се отразява върху характера на човека."
"Ако буквите се пишат небрежно и грозно, това ще ви създаде хиляди мъчнотии."
"Който е нетърпелив, всеки ден да пише поне по половин час."
"Като изучавате почерка на хора от различни нации, ще видите, че те коренно се различават един от друг."
"В българите е забележително това, че те нямат нищо общо в почерка си - нито формата на буквите, нито посоката на писането. Всеки българин пише съвършено своеобразно и всеки си е нещо съвсем отделно."
Беинса Дуно