Проф. д-р Иван Георгов (1862–1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик.
Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов („Значение на детската лингвистика“, 1913, „Първите начала на езиковия израз за самосъзнанието у децата“, 1905, и „Принос към граматичния развой на детския говор“, 1906), включващи изследвания върху овладяването на българския език в ранното детство и тяхното значение за общото езикознание.
Оригиналните текстове са актуализирани, за да бъдат по-достъпни от гледна точка на съвременното състояние на съответните научни области, както и за да отговарят на днешните представи за оформяне на научни публикации. Направените промени обаче запазват стила на автора, отразяващ духа на времето.
С публикуването на сборника „Значение на детската лингвистика. Трудове на проф. д-р Иван Георгов по психолингвистика на развитието“ наследството на българския учен в тази значима област на неговите научни дирения получава шанс да обогати съвременните дебати върху езиковата онтогенеза.
Това подчертава и въвеждащата в книгата студия с автор Юлияна Стоянова, описваща и дискутираща приносите на Георгов. Сборникът е предназначен за изследователи, специалисти, студенти и докторанти от хуманитарните специалности – лингвистика, педагогика, психология, философия, но може да бъде от интерес за всички, които имат отношение към въпросите на овладяването на езика и връзката му с възникването на езиците.