Макар и излязла за първи път през 1999 г., книгата Разпилян ум на д-р Габор Мате сякаш днес е по-нужна и актуална от всякога.
Във все по-взискателния и безапелационен свят, в който живеем, като че ли всеки от нас открива у себе си симптоми на т.нар. синдром на дефицит на вниманието, а с оглед на поставените диагнози състоянието отдавна е добило мащабите на епидемия.
Натикан в рамката на безпомощна медицинска реторика, синдромът на дефицит на вниманието привлича интереса на автора, за да може след дългогодишно изследване да заяви убедено, че не бива да се възприема като болест; да разбие мита за генетичната му предопределеност и въоръжен със същата научна закваска, да очертае реални хоризонти за приемането и преодоляването му чрез задълбочено вникване и промяна в поведенческите модели.
Д-р Габор Мате е категоричен, че социалната среда и условията на живот играят ключова роля както за провокирането, така и за лечението на СДВ. Описвайки болезнената реалност, като откровено споделя личния си опит на възрастен с това състояние и баща на три деца със същата диагноза, той апелира да създадем семейна динамика, гарантираща пространство, в което всеки да се чувства разбран и обичан такъв, какъвто е, защото отношенията с родителите са земята и дъждът, слънцето и сянката, в които процъфтява умственото и психическото развитие на детето.
Задълбоченият анализ и предложените терапевтични възможности, основаващи се на емоционална близост и емпатия, биха променили живота на милиони деца и възрастни. Нещо повече: принципите и съветите в тази задълбочена и увлекателна книга далеч не се отнасят само до хората със СДВ.
Универсални в своята същност и ценност, те са верен водач в отношенията на човека със самия себе си, с децата си и с околните и възвръщат вярата ни в изначалното право на уникалност и независимост.