Програма Позиционер е софтуер предназначен за имплантолози, зъботехници и зъболекари за изчисляване местоположението на главите на суб-периостални и стандартни импланти. с което се улеснява значително работата на специалистите. Информацията от всяко едно направено изчисление може да бъде запазена и след това при нужда възстановена от базата данни.
Настоящата книга е първи по рода си опит да се обхване една твърде специфична област от зъбната имплантология, която като че ли стои малко встрани или по-скоро е избутана там от вихъра на развитието на съвременната имплантология въобще. Целта на монографията е да се обобщи световният опит в субпериосталната имплантация с подчертано практическа насоченост, да се внесе достатъчно яснота по проблема, проследявайки историята, развитието му, съвременното състояние и перспективите. Написана от зъболекар за зъболекари, в нея се преплитат история, научни постижения и дългогодишен емпиричен опит.
Книгата е предназначена за широка читателска аудитория, включваща общопрактикуващи дентални лекари, хирурзи, ортопеди, пародонтолози, както и студенти, интересуващи се от проблемите на имплантологията. Ето защо на места тя има привкус на учебник.
Запълвайки една празнота в нашата специализирана литература, от една страна, книгата ще обогати общата имплантологична култура на интересуващите се и, от друга – тя би била чудесно допълнение при оформянето на концептуалното клинично мислене, особено у младите дентални лекари, за решаване на редица нетрадиционни клинични случаи в ежедневната практика. Освен това, няма да бъда честен спрямо колегите и пациентите, така много нуждаещи се от подобно лечение, пък и спрямо мен самия, ако не споделя 40-годишния си опит.
Програма Позиционер е софтуер предназначен за имплантолози, зъботехници и зъболекари за изчисляване местоположението на главите на суб-периостални и стандартни импланти. с което се улеснява значително работата на специалистите. Информацията от всяко едно направено изчисление може да бъде запазена и след това при нужда възстановена от базата данни.
Резюме
Субпериосталното имплантиране е стар метод, датиращ от 40-те години на миналия век. Дизайнът на субпериосталните имплантати се явява пръв в новата история на денталната имплантология. Поради бурното развитие на вътрекостните имплантати след 80-те години на 20-ти век, когато Branemark оповести остео интеграционната теория, като че ли методът на субпериосталната имплантация бе избутан в страни. С развитието на компютърно асистираните технологии той бе възроден наново след 2000 година. Нещо повече, пак с помощта на тези технологии методът бележи сериозна заявка за бъдещо развитие усъвършенстване, за да може да заеме полагащото му се място в имплантологичната наука и практика.
Необходимостта от написването на настоящата книга възникна по две причини: от една страна натрупания богат емпиричен клиничен опит /40 години/, а от друга – една празнота в специализираната литература третираща субпериосталната имплантация.
Събирайки съществения световен опит в областта на СИ, анализирайки го и изхождайки от съвременните концепции се постарах да разчупя някои стереотипи както по отношение на метода, така и по отношение на формата на Си, начина на конструирането им и хирургичните методи за тяхното поставяне.
Систематизирах видовете разрези и мукопериосални ламба. Адаптирах и метода на протезиране върху такъв вид имплантати, в съответствие с приетите норми в пародонтологията и ортопедичната дентална медицина.
Като плод на дългогодишния опит в областта на Си се роди и изобретението ми за подобен имплантат, което допринесе за обогатяване на световния опит в това отношение. С годините клиничен опит възникна и мултитайп-имплантатната концепция, според която практикуващите, импровизирайки, могат да комбинират както различни видове имплантати, така и имплантати и естествени зъби като опори, за да овладеят дадения клиничен случай. Това налага много задълбочена теоретична и практическа подготовка на денталния лекар, който трябва да владее поне две имплантатни системи, една от които е СИ.
Доказах на практика, че успеваемостта на вътрекостните и СИ е съпоставима. В светлината на развитието на компютърно подпомаганите технологии СИ придобива нови стойности и нови измерения по отношение на приложението и в клиничната практика. В наши дни наистина СИ изживява своя Ренесанс. Научно установен факт е, че челюстните кости атрофират с еднаква скорост и при СИ и при носене на подвижни плакови протези. Този факт дава предимство на протезиране върху субпериостални имплантати пред с неподвижни протезни конструкции пред това чрез подвижни плакови протези, който метод, по мое мнение, вече трябва да отиде в историята.
Методът на субпериосталната имплантация е бърз и надежден метод за рехабилитация на дъвкателния апарат с неподвижни протезни конструкции. Той е в пъти по-евтин в сравнение със скъпо струващите и не гарантирани аугментации на челюстните кости, когато липсва обем за поставяне на вътрекостни имплантати. Както и при другите видове имплантати, така и в областта на СИ има нерешени проблеми, които чакат своето разрешаване.
В концептуално отношение СИ очаква своето щастливо бъдеще. Новите възможности, които CAD/CAM технологиите дават по отношение на съкращаване на оперативните интервенции от две на една, завидната точност на изделието, както и на подобряване на неговите физикомеханични качества при използване на методът на селективното лазерно разтопяване в сравнение с метода на леене вещаят един оптимистичен поглед към бъдещето.
Проблеми, неуспехи и нерешени въпроси има в цялата дентална имплантология, но също така успехите са оптимистични. Въз основа на своите анализи учените в Масачузетския университет са достигнали до извода, че основен дял при ортопедичното лечение на дъвкателния апарат през 21 век ще заема денталната имплантология.
Нека завърша с крилатата мисъл на големия имплантолог Hulbert – „Имплантологията е триумф на надеждите всред неуспехите”.
Д-р Христо Христов
Summery /resume/
Subperiosteal implant solution is an old method, dating back to the 40s of last century. The design of subperiosteal implants (SPIs) appears to be the first in the contemporary history of dental implants. Because of the failures, due to the early design with small SPIs spaces and the rapid development of intraosseous implants after 80s of the 20th century, when Branemark released his osseointegration theory, it seems as if the subperiosteal implant solution was pushed aside. Additionally, its unattractiveness to the patients played considerable role to this, since it has been done in two surgeries. Along with the development of computer-aided technologies (CAT), it was revived again after the year 2000. Moreover, supported by these technologies, the method makes a major request for further development and improvement and thus to take its rightful place in dental implantology and practice.
The necessity of writing the book under consideration was provoked by two reasons: first, the accumulated extensive empirical clinical experience (40 years), and second – the gap in the literature dealing with subperiostеal implantology (SPI).
Summarizing the global experience in SPI, analyzing it, and proceeding from the up-to-date concepts, I have tried to break some stereotypes both in terms of the solution itself and the SPIs shape, as well as the method of their construction and surgical methods of placement. I have classified the types of incisions and muco-periosteal flaps and adapted the method to make dentures on such implants in accordance with the agreed standards in periodontology and orthopedic dentistry.
As a result of years of experience in the field of SPI, my invention of such an implant has been born, which has contributed to the enrichment of the international experience in this regard. With the years of accumulated clinical experience, a multitayp implant concept has emerged whereby practitioners, by improvising, in order to master a dental clinical case can combine not only various implants but also implants and natural teeth as anchors. This requires a very thorough theoretical and practical training of the dentists who should know and master at least two implant systems, one of which is to be SPI.
I have proven in practice that the success of the intraosseous and subperiostеal implants is comparable. In light of the CAT development, SPI acquires new values and dimensions in terms of its clinical practice application. In fact, the SPI is in its Renaissance nowadays. It is an established scientific fact that maxillae and mandibles atrophy at the same speed in both cases – with SPI and when wearing loose dentures. This fact favors the solution of prosthetics on SPIs to this of loose dentures structures - a solution which in my view should and it is already time to go down in history.
The aforementioned data has also been confirmed by my own research, carried out using the finite element method, which revealed that the pressure on the bone under the SPI’s head is significantly lower than the chewing one, and that the deformation of the latter is negligible.
That gives grounds to claim that the subperiosteal implant solution is a quick and reliable solution that can be used to rehabilitate the masticatory apparatus with fixed prosthetic. It is much cheaper than the costly and not guaranteed augmentations of the maxillae and mandibles, when lacking capacity/volume/mass for placing intraosseous implants.
As well as in the field of the other types of implants, the SPI field has its own unsolved problems awaiting their solutions.
Conceptually speaking, the SPI expects its bright future. The new opportunities provided by CAD / CAM technologies in terms of reducing the number of surgery intervention from two to one, remarkable precision of the product, as well as better physical and mechanical qualities due to the applied selective laser melting method (SLM) compared to the casting one, portend an optimistic view of the future. Personally I think that the mathematical method specifying the number and places of the SPIs heads is a significant contribution to dental implantology and practice. Moreover, this method is applicable for specifying the number and places of the intraosseous implants, if such are used. The method is founded on the classical equations and postulates from the statics and therefore it ensures the system with an absolute steadiness – bone-implant-prosthesis. Additionally, the creation of the software for automatic specification of SPIs number and places is also a significant practical contribution.
There are problems, failures and unresolved issues throughout dental implantology, however, the achievements are optimistic. Based on analysis, the scientists of the University of Massachusetts have concluded that during the 21st century, dental implantology will be a major share in the masticatory apparatus orthopedic treatment.
Let me conclude with a memorable thought of the great implantologist Hulbert - "Implantology is a triumph of hope in the midst of failures."