В задълбочения си труд Храната като майка, тялото като дете Росица Петрова ни запознава - от гледна точка на психоанализата и нейните най-изтъкнати радетели - с представите ни за храната и тялото, за храненето и мястото му в структурите на психиката.
С отношенията, които сме имали в детството с храната като такава и с психичната храна, получавани от майката, от нашите хранещи фигури. С травмите, нанесени ни от тях и от обстоятелствата в живота ни. С основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния ни свят.
С много примери от практиката си на психотерапевт, на които прави подробен анализ, авторката ни подтиква да се вгледаме в себе си, в миналото и настоящето си, и да осмислим собствената си психична история. Книгата е предназначена за специалисти от областта на психотерапията, но и за читатели с интерес към тайнствената вселена на човешката психика.
Росица Петрова (р. 1959 г.) е магистър по социология, магистър по клинична социална работа, специализирала е психодинамична психотерапия в България и дълбинна психотерапия в САЩ, има богат, близо 25-годишен клиничен, експертен и преподавателски опит.
Член е на Българската асоциация по психотерапия и на Американската асоциация по музика и образност. Има разработки и публикации по базисни терапевтични умения, терапевтични практики, дълбинна психотерапия и други.