„Бартълби, писарят“ е един от най-прочутите текстове на Х. Мелвил, един от най-забележителните в американската литература, един от най-знаменателните в цялата световна. Подобно на планински връх, той е неуморно атакуван от тълкуватели, идващи от най-различни полета.
Как се сбъскват с него философите?
Защо Бартълби и мистериозната му формула „Бих предпочел да не…“ – която дава заглавие на това издание – могат да доведат до твърдения, че той е „новият Христос, братът на всички нас“ или че носи ключ към всяко творене, към Сътворението и раз-творението?
В тази книга изправяме гигантските провокатори Жил Дельоз и Джорджо Агамбен срещу Мелвиловия Бартълби.
Единият ще подреди – страстно – Мелвил и героя му в сблъсъка на американската литература с шизофреничното или – хладнокръвно – в предшествието на прагматизма.
Другият ще го включи в чудновати философски съзвездия, редополагайки писане и сътворяване изобщо.
Единият ще говори за лудостта и езика, за човешкото и нечовешкото, за новия възможен свят, в който са унищожени остатъците от всякаква „бащина фигура“. Другият ще ни сблъска с теза, че в най-дълбинното си измерение философията е утвърждаване на потенциалността да се мисли, не на самата мисъл.
А литературата?
Книгата събира две многопосочно вдъхновяващи интерпретации на „Бих предпочел да не“ и е замислена за любознателни читатели от всички полета. За онези, чиято лична интерпретация на загадката „Бартълби“ предстои.