Главоболието през последните години фокусира към себе си интереса на много различни специалисти като невролози, психиатри, физиотерапевти и общопракти-куващи лекари.
Това се дължи на напредъка в разкриването на неговите патофизиологични механизми и на нарастващите възможности за ефективно терапевтично въздействие. Главоболието се превърна в основен раздел на неврологичната теория и практика.
Години наред пациентите с главоболие се самолекуваха, защото съвременната медицина не беше в състояние да им предложи добра диагностика и лечение. Преломен момент в диагностиката на главоболието стана създаването на оперативните критерии на Международната асоциация по главоболие (1п1егпа1юпа1 НеайасНе Зоаегу), които бяха приети в цял свят.
Те създадоха унифицирани клинични критерии за поставяне на диагнозата, тъй като до този момент не съществуват лабораторни диагностични методи за тази цел. Това даде възможност за ранна диагностика и провеждане на ефективно лечение. Второто голямо постижение, което подобри лечението, беше създаването на теорията за ноцицептивната и нев-ропатната болка и причисляването на хроничните първични главоболия към нев-ропатната болка.
Това даде възможност за ефективно профилактично лечение на първичните главоболия чрез медикаменти, въздействащи върху механизмите на сензитизация, свързани с невропатната болка. Не на последно място е приносът в създаването на медикаменти от групата на триптаните, които повлияват ефективно пристъпите от мигрена и кластърно главоболие.
Това обнадежди пациентите, че лечение за тяхната болка вече има и трябва да търсят помощта на специалиста невролог. Не е тайна, че повечето пациенти се самолекуваха с аналгетици, препоръчани от близки, познати и съседи, което водеше до усложнение на главоболието.
Надявам се, че настоящата монография ще бъде полезна за невролозите и общопрактикуващите лекари, които желаят да лекуват по-добре своите пациенти и да подобрят тяхното качество на живот.