Защо да четем Фройд, пита ни д-р Иерохам в пролога към тези текстове, събрали над 15 години писане, но всъщност много повече десетилетия работа? А ако смятаме, че трябва да го четем, то как да го четем? Четенето винаги е встъпване в отношение, то предполага търсене на среща.
Нека сравним четенето на Фройд с търсене на среща с един герой, нека наречем Фройд наш герой, нека сравним всичко това с драма(тичен) процес - тоест в крайна сметка с терапията на психичните състояния, предлага ни д-р Иерохам. Този драма(тичен) процес според него можем да наричаме още сценичен и преживелищен.
А трябва ли да почитаме Фройд? Когато истински почитаме някого, ние всъщност отиваме на среща с него. Ключовата дума, убеждава ни авторът, отново е среща. А за да бъде срещата истински жива, необходимо е да провокираме онзи, с когото отиваме на среща, да го разтърсим и извадим от непроницаемостта на авторитета. За тази цел трябва да провокираме и собственото си въображение.
Тази книга търси срещата с Фройд през негови легендарни текстове, ключ към чието разбиране предлага: класическите 5 случая (Дора, Човекът плъх, Малкият Ханс, Председателят Шребер, Човекът Вълк), но и онзи случай, който в нашата собствена издателска традиция наричаме Случай 0 - Анна О; Тотем и табу; Петте лекции и Очерка за психоанализата; текстове на Фройд за културата и най-забележителния сред тях - Неудовлетвореността в културата; някои от основните му текстове, посветени на траура, меланхолията, отричането, задръжката, симптома, страха, преходността; техническите текстове на Фройд. Докато ги наблюдава, книгата се опира на историческия контекст, в който Фройд е творил.
Осветява по вълнуващ и близък до художествения наратив начин типа обстоятелства, които проблясват и на собствената ни психична сцена - като в психоаналитичен процес.
Авторът, д-р Давид Иерохам, е един от най-авторитетните български психотерапевти с огромна практика и принос към навлизането на психоанализата в българските културни пространства. Книгата е четиво за напреднали и начинаещи в различните полета на хуманитарните и социалните практики и теории, на творчеството.
Всъщност тъкмо радетелите на освобождаващо премахване на границите между различните дисциплинарни области ще намерят в тази монография място на вдъхновение и подкрепа.
Благодарности
Пролог: В преддверието, или да почетем Фройд
Персонажите на Фройд
-
Случаят Дора на сцената на психоаналитичния театър
-
Човекът, който отказа да бъде плъх
-
Какво научи Зигмунд Фройд от Малкия Ханс?
-
Лунатикът от лудницата Зоненщайн
-
Да си руснак, роден на Рождество
-
Относно г-ца Анна О.
Психоанализата на Фройд като теория и практика
-
За болката, която е и психична
-
Съзнаваното на Зигмунд Фройд, или за психоаналитичната техника
-
Съдбовната Едипова драма
Зигмунд Фройд с лице към публиката
-
Политическата философия на кушетката на Зигмунд Фройд
-
От един американски триумф до емигрирането в смъртта
Епилог: На изхода на психоаналитичния театър
За автора