В книгата се проследява непрекъснатостта и приемствеността в книжовно-просветната дейност на Рилския манастир от неговото основаване през X в. до Освобождението (1878 г.), изясняват се нейните педагогически измерения и се откроява значението й за развитието на образованието и педагогическата мисъл в България в продължение на изследвания период.
В първа глава са разгледани всички предпоставки, които осигуряват водещото място на Рилския манастир в книжовно-просветния живот в българските земи през Средновековието и Възраждането. Във втора глава е представена книжовно-просветната дейност на манастира от основаването му през X в. до началото на Българското възраждане.
Акцентът тук се поставя върху просветната школа на св. Иван Рилски и изследването на книжовната продукция и педагогическите идеи на видните книжовници Владислав Граматик, Мардарий Рилски и др.
В трета глава се изследва главно просветната дейност на Рилския манастир - педагогическите идеи на рилските книжовници, състоянието и развитието на манастирското училище, ръководено през 40-те години на XIX в. от Неофит Рилски, учителската дейност на рилските духовници-таксидиоти.
Трудът съдържа библиография, пълен списък на рилските метоси и таксидиоти през ХVIII-XIX в., списък на съкращенията и речник на специфичните термини.