(А)нормалност и достъп до публичността: Социално-институционални пространства на биомедицинските дискурси в България (1878 - 1939)

Книгата проследява употреби на биомедицински, психологически и евгенични дискурси в България за регулиране на достъпа до публичността от края на XIX в. до Втората световна война.

Изследват се фигури на анормалното и неговите носители, както се конструират и нормализират в определени социално-институционални пространства: съдебнопсихиатрично (между клиниката и затвора); медико-педагогическо (на училищната здравна служба); административно-медицинско (на чиновническите служби, фабриката и армията, включително трудова) и брачнохигиенното (на семейството).

Различните форми на анормалност в обсега на изследване се разглеждат като отклонения от биомедицински норми в техните разнообразни, исторически променливи, стратегически сечения със социокултурни и правни норми. Този негативно определен "здравен ценз" за публично участие открива неизследвани подстъпи към културните противоречия на българската модерност.