Настоящото издание е дисертационен труд, защитен през юни 2013 година от Венера Матеева-Байчева, пред научно жури в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Тя предлага изследователски наблюдения върху етапите, през които минават българските деца до формиране на завършени умения за перцепция и продукция на сложни изречения, и върху особеностите на овладяването на различните типове сложни изречения. Появата на сложните конструкции в детската реч не е спонтанна, а резултат от натрупване на знания за езиковата и извънезиковата действителност.
Те бележат достигане на когнитивно развитие, което позволява вербално изграждане на сложна картина на света, в която езиково се изразяват последователни и взаимнозависими действия в сравнително дълги изказвания. Анализът на данните за български език е направен на основата на две процедури - лонгитудно наблюдение на развитието на речта на деца и естествен експеримент за перцепция и продукция на реч.
В резултат на научното изследване е създаден модел на онтогенезата на сложното изречение в българския език, който визуализира обичайната стратегия за въвеждане в детската реч на координацията и субординацията на действия. Детският синтаксис на равнище сложно изречение е слабо изследвана област на онтогенезата, върху която тази работа дава интересни наблюдения.
Венера Матеева-Байчева завършва НГДЕК "Константин-Кирил Философ" 2000 година, българска филология 2005 година и получава магистърска степен по лингвистика 2007 година в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация по психолингвистика 2013 година. От 2014 година е хоноруван асистент, а от 2015 година е главен асистент в катедра "Български език като чужд" във Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски".
Участник е в конференции и научни форуми, автор е на научни статии, съавтор е на учебни помагала по български език и български език за чужденци. Интересите ѝ са в областта на психолингвистиката, приложната лингвистика, лексикологията, синтаксиса.