Наред с "Психологически типове", Юнг смята "Отношенията между Аза и несъзнаваното" и "За психологията на несъзнаваното" (в "Две студии по аналитична психология") за крайно необходима основа за разбирането на цялото му творчество. В него Психология и алхимия заема централно място.
В Спомени, сънища, размисли Юнг представя своята среща и заниманията си със света на алхимичните духове и образи. Да приемеш сериозно "реалността на душата" - не на последно място и на своята, за автора явно е означавало отново и отново да се свързва със сили, които са били в състояние - извън пределите на съдбата на индивида - да възприемат интуитивно една нова епоха и да ѝ дадат чрез него творческо въплъщение.
Заслугата на Юнг между другото е и в това, че след като внимателно е изучил произведенията на първите, не се е изкушил да навлезе в тяхната област, а е оставал в рамките на психологията, която е разработвал и при изучаването на символиката строго се е придържал към практическите задачи, наложени му от психотерапевтичната работа.
Само благодарение на съкровищницата от символи, създавана в продължение на много столетия от алхимията, пише Юнг, той е успял да си създаде пълна представа за процеса на индивидуация, за което ограниченият емпиричен материал не би бил достатъчен.
Богатият илюстративен материал се обяснява с обстоятелството, че символните образи в известен смисъл са неотменима част от алхимичното състояние на духа. Онова, което писаното слово е предало несъвършено или изобщо не е могло да изрази, алхимикът е вложил в своите изображения, които говорят на действително странен, но все пак в много отношения по-разбираем език от безпомощните му философски понятия.
Книгата достига до нас благодарение на предоставения от семейството прецизен превод и така необходим предговор на д-р Стефан Шаранков, с когото приживе ни свързваше дългогодишно сътрудничество.
"Радостен факт е, че една книга, която предявява немалко изисквания към читателя... е намерила многобройна публика, подготвена да я възприеме."
К. Г. Юнг