Медицинските дейности и услуги имат сложен, специфичен и невинаги предсказуем характер. Поради това медицинската помощ се определя като особен вид дейност, при която независимо от доказания професионализъм на медицинските специалисти в процеса на профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация и въпреки спазването на медицински стандарти и вътрешноведомствени наредби и правила, може да се стигне до нежелани инциденти и увреждания на пациента.
Съществуването на „медицински грешки“ по света се признава от експертите в продължение на десетилетия, но това, което ги поставя във фокуса на общественото внимание, е издаденият през 1999 г. доклад на Института по медицина (Institute Of Medicine (IOM), озаглавен „Да се греши е човешко: създаване на по-безопасна здравна система” (“To Err is Human: Building a Safer Health System”). През март 2001 г. е публикувано второ издание на IOM: „Скок над пропастта в качеството: нова система на здравеопазването през 21-ви век“ (“Crossing the Quality Chasm: A New Health System for the 21st Century”), което разширява резултатите от първия доклад в други важни аспекти, свързани с качеството в здравеопазването. В резултат на публикуваните доклади „медицинските грешки” и нежелани събития стават обект на световни изследвания, които целят тяхното идентифициране и класифициране, разработване на системи за мониториране и отчитане, както и създаване на методики и правила за тяхното предотвратяване.
Световната медицинска теория и практика признава категорично, че позитивната или висока култура на безопасност в лечебните заведения има огромно значение за снижаване честотата на „медицинските грешки” и нежелани събития и осигуряване на качествена медицинска помощ.
Без съмнение, изградената позитивна култура на безопасност е стратегическо предимство, капитал за всяка здравна организация и лечебно заведение.
Актуалността на разглежданата проблематика се подсилва и от зачестилите през последните години в публичното пространство дебати, свързани с темата за нежелани събития и грешки в здравеопазването.
Монографията е посветена на проблемите, свързани с пациентската безопасност, и има за цел да доизгради и допълни концепциите за културата на безопасност в здравеопазването и икономическите оценки на медицински грешки.
В нея читателите ще открият понятийно-концептуална рамка и таксономия на грешките в медицинската практика, както и оригинална методика за съпоставяне на разходите, свързани с настъпване на нежелано събитие или грешка, с разходите за неговата превенция. Концептуалната същност на термините и понятията се базира на гледните точки на изтъкнати автори, международни институции и организации.
Изданието е предназначено за студенти, докторанти, преподаватели и др. с различен професионален профил, с фокус върху общественото здраве и здравния мениджмънт. Същевременно трудът би могъл да послужи като наръчник за оперативния мениджмънт с ценни идеи, факти и примери от медицинската теория и практика, като е направен опит да се даде отговор на следните въпроси:
• Какво разбираме под „медицинска грешка“, нежелано събитие и други, свързани с проблема, понятия?
• Какво представлява културата на безопасност (КБ) в здравеопазването?
• Как се проявява КБ в здравните организации?
• Кои са основните аспекти на културата на безопасност?
• Как може да бъде измерена КБ?
• Какви стратегии и политики се предлагат за нейното управление?
Наред с това са дискутирани ползите от прилагане на информационно-комуникационните системи (ИКС) за регистриране и измерване нивото на болнична култура на безопасност за пациента и е направен опит за икономическа оценка на грешките в медицинската практика.
В изданието са представени в систематизиран вид резултати от проведено за първи път в страната национално онлайн анкетно проучване, с помощта на валидиран на български език въпросник за проучване на болничната култура на безопасност на пациента (B-HSOPSC), като е използвана специално разработена web-базирана платформа.
Читателите ще могат да се запознаят с клинични казуси с нежелани събития и грешки, като представените експертни оценки са съществен принос към книгата. Основната цел на примерите, описани в казусите, е да се извлече поука и да се подобри качеството на медицинската помощ чрез споделяне на опит, учене от практиката и повторно недопускане на пропуски. В тази връзка изданието има практическа насоченост с цел подпомагане на здравните специалисти в изграждане на една висока култура на безопасност в лечебните заведения.
Ние осъзнаваме, че монографията не претендира за изчерпателност, и оставаме отговорни за нейното съдържание и недостатъци. Същевременно искрено се надяваме, че тя ще допринесе за обогатяване на знанията на здравните специалисти за усъвършенстване процеса на управление в тази област.
От авторите