Зъбният кариес е социален проблем на обществото. В последните години като цяло се отбелязва спад в разпространението и честотата му в много страни в света. Намалението на зъбният кариес не засяга в еднаква степен всички зъбни повърхности.
Най-силно изразено е по гладките и апроксималните повърхности и по-слабо по оклузалните повърхности, което води до относително увеличение на оклузалния кариес.
Появата и развитието на оклузалния кариес са свързани с анатомията и морфологията на оклузалната повърхност, степента на пробив и функционалния статус на оклузалната повърхност. Водещи в този процес са ретентивността на оклузалната повърхност, способстваща акумулирането на бактериална плака и недостатъчната зрялост на емайла в областта на фисурите непосредствено след пробива.
Поставянето на точна диагноза е първата и най-важна стъпка в съвременния мениджмънт на оклузалния кариес, от което зависи до голяма степен ефективността на неговата профилактика и лечение. Създадени са редица методи, чиято основна цел е по-прецизна диагноза на оклузалния кариес. Само преди няколко десетилетия, визуалната инспекция със сонда и огледало са единствените методи, прилагани за диагностика на оклузалния кариес. Върхови научно-технически постижения навлизат в денталната медицина и позволяват приложението им за ранна диагностика на зъбния кариес.
Създават се нови апарати в областта на класическата и на дигиталната рентгенография, усъвършенстват се уредите за измерване на електрическото съпротивление на твърдите зъбни тъкани и светлинните методи за диагностика на зъбния кариес. На базата на инфрачервена лазерна флуоресценция се създава денталния диагностичен апарат DIAGNOdent, който е с висока ефективност.
Той позволява ранна диагностика и количествено определяне степента на развитие или стациониране на кариозния процес. С усъвършенстване на диагностичните скали за оценка се повишава коректността на визуалната инспекция, а комбинирането и с различни диагностични методи повишава точността на диагнозата на оклузалния кариес.
Въпреки това, все още не са установени перфектни комбинации от методи и средства за диагностика на оклузалния кариес, които да бъдат препоръчани на клиницистите, като максимално приемливи за постигане на диагностичните цели.
В монографията се разглеждат познанията за ролята на оклузалната анатомия, в зависимост от времето след пробива на зъбите, за появата и развитието на оклузалния кариес. Обсъждат се препоръки на тази основа, след оценка на индивидуалния риск и възможностите за избор на най-подходящи методи и средства за превенция и лечение на оклузалния кариес при постоянните детски зъби.