Хората вечно правят опити да разгадаят какво е живот. Но успяват само когато намират невидими допреди структури. За да си обяснят топлина, дълго търсят някакво специално вещество, което телата около нас да обменят. Но и температура се оказва характеристика на недостъпна за окото динамика.
На каква обаче структура би могло да бъде израз времето? Централна за нашия подход е идеята, че социално време може да се анализира чрез разглеждане на възникването и устройството на социалните предмети (строго казано: на посреднически структури). Време е последица от това устройство, бидейки негова неразбираема и сякаш вълшебна сянка. Времето - ще се опитаме да ви убедим - е обективно валидна илюзия: точно както е практически вярно, че Слънцето се върти около Земята или че парите са вещ.
Наричаме този подход огледална философия, като тук огледално е просто превод от Хегеловото спекулативно, което - често и неточно! - бива наричано и диалектическо. По-важно е, че настояваме на думата философия в най-първоначалното нейно звучене: тя не е наука, не е задължение, не е властова активност, не е участие в разделението на труда. Затова казваме, че тези наши разкази са адресирани не към специален кръг жреци, учени, властници. Обратно: обръщаме се към всеки търпелив и свободен човек. Philosophia medetur animis.