Откритият диспут е основна предпоставка на демократичното общество. Диалогът в основата му вече отдавна отсъства не само в Германия, но и в много други западни държави. Политиката на утвърдените сили се диктува от пазарно радикална и войнолюбива многопартийна коалиция.
Индустрията за въздействие върху съзнанието отразява и усилва тези идеологии. Фактът, че правовата държава страда и излиза от релсите, изобщо не впечатлява тези доктринери. Вече дори не става дума за медийна манипулация и пропаганда, а далеч повече за психологическо стълкновение, информационна война и нарастваща цензура против гражданското общество.
Улрих Мис е събрал един международен авторски екип, членовете на който формулират собствени мисли по отношение на агитацията и западната фасадно демокрация и не се подчиняват нито на господстващото мнение на пазарно удобните „демократи“, нито на предписанията, налагани от езиковите стожери на политическата коректност.
Посвещение
Тази книга е посветена на хора като Джулиан Асанж, Едуард Сноудън, Челси Манинг и мнозина други, които не позволяват да бъдат отклонени от стремежа си към търсенето на истината. Центровете на властта и техните корумпирани водачи си отмъщават най-вече на тези, които разкриват престъпленията им; те представляват най-голямата заплаха за тях.
Битката за истината не се награждава с ордени, кръстове за храброст и ритуално раздавани отличия – ето защо са толкова важни смелите хора, които са неподкупни и не позволяват да бъдат заглушавани и сплашвани.
Най-важните понятия, които тези силови центрове, техните придворни лакеи и свитата подлизурковци използват за злепоставяне на критиците – наред с познатите отдавна „антисемит“ и „антиамерикански“ – са „конспиративна теория“ и „конспиративни теоретици“. С тези оръжия от арсенала на психологическата война, те систематично мачкат правото на мнение и се стремят максимално да потиснат критиката.
„Понятието „конспиративна теория“ е само безсъдържателна фраза, целта на която е да намали мисленето или да предизвика късо съединение, водещо до изключване на разсъжденията. Най-често се използва като коз за прекратяване на разумна дискусия, за отклоняване вниманието от основателни въпроси, за осуетяване обективното разглеждане на фактите и проверка на доказателствата.
Всъщност става дума за практическо приложение на военни тактики, с каквито през последните 40 години успяха да парализират комуникацията – метод за прикриване на нелегални операции и запазването им в тайна. Това, че повечето хора имат нереалистични представи за историческите събития не е случайно – именно това е „конспирацията“, която си заслужава да бъде анализирана.
Редица заинтересувани групи биха искали да живеете както досега и да не повдигате важни въпроси. Те са експертите и сте длъжни да ги следвате безпрекословно. Няма нищо, което да не са ви казали.“