Прякото взаимодействие в образователната среда на типичната държавна устойчивост в симбиоза с характерната за частния оператор гъвкавост са съвременният отговор на повишените изисквания на учащи, родители, професионални среди и местна общност, като същевременно се гарантира високата приложимаст на държавните образователни стандарти, грамотността на учащия и бъдещата му ефективност на пазара на труда.
Публично-частното партньорство в училищното образование е не само възможно, но и вече се реализира успешно и мащабно в държави с различен тип управление, икономически статус и образователен напредък. Част от успеха се дължи на факта, че частният партньр не извлича само краткосрочни ползи, но е ангажиран дългосрочно да поддържа и управлява публичната собственост в интерес на обществото.
Или се обяснява с обстоятелството, че се оптимизират разходите за всички страни, споделя се рискът и се повишава качеството на услугата. А също така и чрез ситуацията, че се увеличават ползите за всички заинтересовани страни, подобрява се ефективността на изпълнението и се осигурява пряка (и не само) икономическа полза от училищтното образование. Също и с явлението, че частните партньори са в трансформация от стопанско-активни субекти в проводници на дългосрочни стратегии и гаранти за реализацията им.
Това е шанс за модернизиране на българското училище и за по-ефикасно управление на процесите в него – капитала, информацията, предприемаческите способности и не на последно място, на изграждането на човешкия капитал, който е от решаващо значение за просперитета и благоденствието, за цивилизационната хуманна зрелост на всяко съвременно общество.
Провеждането на решителни политики, насочени към драстично повишаване на качеството на образованието; увеличаване на мотивацията за учене; въвеждането на иновации; по-добър мониторинг и контрол от страна и на обществото и на преките участници; към създаването на конкурентна среда сред операторите на образователни услуги трябва да доведе не само до "ликвидиране на неграмотността" сред населението и гарантиране на равен достъп до системата на средното образование, но и значително повишаване на общото ниво на образованост, релевантно на технологичния темп.